История на колела в пътуващото читалище на Ивайло Шопски
Село след село, град след град Ивайло Шопски ни среща с героите от славното ни минало. Вече пета година той не се уморява да събира късчета история, да припомня отдавнашни традиции и да опазва историите на предците ни, с цел да останат те за поколенията. Четници и воеводи с пушки и саби, манекени с носии и униформи, карта със забележителности у нас, етнографски ъгъл с национални носии, фотоизложба, чекрък, чепкало, експонати, документи, книги, филми - всичко това може да се види в неповторимите експозиции на неговото, първо по рода си у нас, пътуващо читалище " Бащино огнище ". Събитията, които е провел с него, към този момент надминават 190 - все уроци по родолюбие за стотици български деца.
Корените
Ивайло Шопски идва от жанр, който се преселва от Трънско в средата на 19-и век. Легендата споделя за двама братя, убили сина на турски отличник, който опитал да вземе принудително сестра им за жена. Тримата побягват от село Бусинци, известно с керамиката си, към село Дрен. " Когато някой се изсели от Трънско в други краища на Шоплука, му споделят Шопа. Затова нарекли рода ми Шоповите, а след това - Шопски ", споделя Ивайло. Той доста се гордее с прародител си Благой, който бил със мощен темперамент - властен, но справедлив и изключително деятелен. От него е наследил неповторима сабя от Кирасирската кавалерия, подарена от признателен царски офицер, който прадядото укрил от новата власт след Втората международна война. Неговият наследник Иван (дядото на Ивайло) се дами за учителката Митра Копринкова, която идва от прочут жанр от Македония, от който е и воеводата Георги Хазнатарски. Той постоянно се допитвал до първата си братовчедка преподобна Стойна, която баба Ванга наричала " същинската пророчица ". " Тя му е споделила, че няма да могат да освободят Македония, само че че турчинът ще си отиде. Че няма те да съумеят, само че други ще дойдат и турчинът ще си отиде, а тези другите, гърците, Бог ще накаже и Бяло море ще опре в сегашните ни граници и ще залее всички откраднати от тях наши земи ", разказва Ивайло.
Доброволчество и офроуд
Още от славните си предшественици Ивайло усеща какво е да правиш положително. " И при двамата ми дядовци водещо беше какво ще кажат хората и моралът, който ги задължаваше да държат на името си ", споделя той. Майка му пък от дребен го взема със себе си, когато посещава Дома за сираци в Дрен, с цел да носи лакомства за децата. " Аз, по този начин да се каже, поех щафетата ", споделя Шопски, който откакто приключва електротехникум в Радомир, идва в София и стартира да посвещава все по-голяма част от времето си на благотворителни акции - чисти язовири и екопътеки, поправя покриви, оказва помощ с поправки в манастири, възвръща войнишки монументи, гради параклиси.
По време на преходите из гори и планини той се среща с дейни хора, с които по-късно съумява да реализира замислите си. Като част от форума на БМВ през 2006 година например организира дружно с другари първия голям авто събор в с. Калояново - с реклама, спонсори, защита, пожарни, коли за спешна помощ и така нататък Колкото повече социални контакти натрупва обаче, толкоз по-недостатъчни стартират да му се струват неговите занимания. " Отивам един ден в дом за сираци, правя подарък каквото мога, само че на идващия ден те отново имат потребност от помощ. Отивам в планината, разчиствам дерето, само че то отново се замърсява. Всичко това не променяше кой знае какъв брой доста света около мен, на мен не ми стигаше ", споделя Ивайло, който желае да промени мисленето на хората. Как? Като се вгледа в уроците на предишното.
Още от 5-6-и клас е разпален по историята - чете и разучава истории за героични битки и смели бойци. " Ти си плебей, в случай че мисълта ти е робска. И ятаган да тегне над главата ти, в случай че мисълта ти е свободна, и ти си свободен ", счита той. Затова и в мозъка му назрява мисълта да възкреси читалището като средище на свободния дух. " Какво е днешното читалище - статична постройка, без нищо кой знае какво вътре, с хора, които си пазят хляба, и неловко работно време. Днес информацията е на една ръка разстояние и човек няма потребност да ходи до читалището ", разсъждава Ивайло.
История на колела
Той обаче взема решение да го съживи. Читалището става преносимо. Самото то отива при хората - пред мола, пред учебното заведение, на събор, на село... Как? На колела! " Виждах го тоз автобус на 5D. Виждах в мозъка си всичко още преди то да се случи - кои експонати как са подредени, къде какво стои ", споделя Ивайло. През 2015 година за първи път споделя концепцията си, познатите му кимат снизходително. Година по-късно той е съвсем захласнат от нея. Отива в Германия да търси рейс. Хубавите возила там обаче костват скъпо, по тази причина той се връща с празни ръце. Но не и без проект Б. Автобус съумява да купи от ДАП - Перник с помощта и на спестени от майка му пари. Обажда се на най-лудите си другари - Атанас Величков и Станко Вълчанов. " Ти си анормален! ", възкликнали те. Веднага по-късно обаче попитали: " Кога почваме? ". Така стартира приключението " Бащино огнище ", както Шопски назовава своето пътуващо читалище.
В студения февруари на 2016 г. тримата " атакуват " рейса - махат седалките, поставят съоръжения, кабели, лед осветяване, трансформирайки остарелия бус в прелестна изложбена зала. " Анастас създаде рекламния бранд, Станко се зае със светлината. Купихме манекени - единствено те бяха 2-3000 лева ", спомня си Ивайло, който основава сбирката си напълно с персонални средства и помощ от другари. Започва да качва снимки във Facebook, които се виждат. И ето че Ивайло Иванов от съдружие " Единение " му се обажда с думите: " На 3 март си при нас ". Дружината удвоява напъните, работейки почти 24 часа в денонощието последните 3 дни. От София потеглят без стъкла на витрините и ремонтирайки рейса в придвижване. На националния празник Пътуващото читалище " Бащино огнище " прави своя прощъпалник във Видин, минал при нечуван интерес.
Първата галерия е отдадена на българското войнство от Средновековието до Втората международна. В нея мога да се видят феодален войник, бунтовник, въстаник, турски башибозук, опълченец, съветски казак, манекени с женски дрехи от разнообразни етнографски области, пушки, саби, фрагменти от остарели филми, битови предмети, артефакти, остарели документи - все експонати, на които могат да завидят редица дребни градски читалища. Всички те са събирани от Ивайло и приятелите му по най-различни способи, и то цялостен живот. " Имам доста предмети, които съм си купувал от събори. Имам елек, но си споделям: " Айде да взема и една пушка ". После: " Ама ми трябват и цървули, и колан ", " Не може и без шопска носия " и така нататък ", споделя той. Първият човек, който му дава атрибут, е Райчо Гънчев от прабългарска школа за оцеляване " Багатур ". Никола Григоров от " Сите българи дружно " му подарява женска македонска носия. От Ивайло Танчев от националното сдружение " Традиция " пътуващото читалище получава първата си опълченска униформа.
След Видин следват Стара Загора, Широка лъка, Ловеч, Елин Пелин, Копривщица, Силистра и така нататък - на колела, с нощувки в рейса, стоплени с дебелите ямурлуци. Десетки уроци, патриотични беседи, възстановки на борби и въстания, разкази и игри. Една от тях е да вземем за пример играта " Познай моята България ", която Анастас Величков и съмишленици измислят особено за учениците, за да запомнят уроците по история и география по-лесно. Понякога дават предварителни задания на учебните заведения, с цел да се приготвят и да провеждат своите тимове, които да премерят познания. Друг път просто им изнасят увлекателни беседи за страшни борби и юначни герои.
Първата година играта е изцяло безвъзмездна, както и визитите в 64 града, които пътуващото читалище съумява да реализира напълно със лични средства. От 2017 година Ивайло решава да желае минимално финансиране от общините, които го канят, с цел да покрие най-малко разноските за гориво.
От оркестър " Шевица " до тв предаване по " Евроком "
" Колкото повече - толкоз повече. " Ивайло Шопски е от хората, за които важи максимата на Мечо Пух, откакто интензивностите му не могат да се изброят на пръстите на двете му ръце. 90% от текстовете на патриотичните песни, изпети от основания от него оркестър " Шевица ", са негови, измежду които песента за капитан Симо Соколов, Серафимовата ария, Крал Милан, " Илинден-Великден " и т.н.
Оркестър " Шевица " е популяризиран първо в едноименното фолклорното предаване, предавано 2 сезона по Българската свободна телевизия. Миналата година той издава и албум " Ние помним " - с 15 песни за забравени исторически персони, част от които могат да се чуят в YouTube канала " Пътуващо читалище Бащино огнище ". Друго предаване " Фолклорна наздравица ", чиито три издания са предавани по 10 районни малките екрани, е съумяло да събере на една сцена млади гении с утвърдени реализатори - Володя Стоянов, Бинка Добрева, Райко Кирилов и други
В момента Шопски води предаването " Пътуващо читалище " по тв " Евроком ". Всяка събота от 17 ч. той показва обикновени хора, които " огромните малките екрани няма да покажат ". " У нас има толкоз кадърни и грамотни хора, те са навсякъде, само че за незабележими - всички вършат нещо - чистят градинки, засаждат дървета, строят параклис ", споделя той. Родолюбецът е доста удовлетворен и че е съумял една година да излъчва изцяло гратис предаването си по телевизия " Цариброд " и по радио Цариброд в Сърбия.
Във визитката му са още редица филми, да вземем за пример за капитан Симо Соколов, както и за Стоян Мълчaнков - сниман цяла година, в 25 часа изявленията, над 2500 пропътувани километри. И още: три радиопредавания, измежду които всекидневно по радио " Зорана ", " Мисия продуцент ", предавано по " България 24 ", " Разкази за България " по Агро ТВ, " Хубава си, татковино ", поредица от концерти " Патриотичен рецитал " и тъй наречените
Ивайло Шопски е прочут на феновете и от " Фермата " по Би Ти Ви, където трета поредна година разказва на участниците истории за революционери в песни. Също и с акцията " Да върнем ученическите лагери на децата! " и създаването на патриотичния лагер " Бащино огнище " в почивна база " Шумнатица ".
" Надали щях да мога да върша всичко това, ако някой ми плащаше. За идея човек е кадърен да надскочи всевъзможни действителности. Всичко е и благодарение на приятелите, които ми оказват помощ, другояче нямаше да съумея ", споделя Шопски. За самодейностите си той получава номинация Будител на годината 2017.
Корените
Ивайло Шопски идва от жанр, който се преселва от Трънско в средата на 19-и век. Легендата споделя за двама братя, убили сина на турски отличник, който опитал да вземе принудително сестра им за жена. Тримата побягват от село Бусинци, известно с керамиката си, към село Дрен. " Когато някой се изсели от Трънско в други краища на Шоплука, му споделят Шопа. Затова нарекли рода ми Шоповите, а след това - Шопски ", споделя Ивайло. Той доста се гордее с прародител си Благой, който бил със мощен темперамент - властен, но справедлив и изключително деятелен. От него е наследил неповторима сабя от Кирасирската кавалерия, подарена от признателен царски офицер, който прадядото укрил от новата власт след Втората международна война. Неговият наследник Иван (дядото на Ивайло) се дами за учителката Митра Копринкова, която идва от прочут жанр от Македония, от който е и воеводата Георги Хазнатарски. Той постоянно се допитвал до първата си братовчедка преподобна Стойна, която баба Ванга наричала " същинската пророчица ". " Тя му е споделила, че няма да могат да освободят Македония, само че че турчинът ще си отиде. Че няма те да съумеят, само че други ще дойдат и турчинът ще си отиде, а тези другите, гърците, Бог ще накаже и Бяло море ще опре в сегашните ни граници и ще залее всички откраднати от тях наши земи ", разказва Ивайло.
Доброволчество и офроуд
Още от славните си предшественици Ивайло усеща какво е да правиш положително. " И при двамата ми дядовци водещо беше какво ще кажат хората и моралът, който ги задължаваше да държат на името си ", споделя той. Майка му пък от дребен го взема със себе си, когато посещава Дома за сираци в Дрен, с цел да носи лакомства за децата. " Аз, по този начин да се каже, поех щафетата ", споделя Шопски, който откакто приключва електротехникум в Радомир, идва в София и стартира да посвещава все по-голяма част от времето си на благотворителни акции - чисти язовири и екопътеки, поправя покриви, оказва помощ с поправки в манастири, възвръща войнишки монументи, гради параклиси.
По време на преходите из гори и планини той се среща с дейни хора, с които по-късно съумява да реализира замислите си. Като част от форума на БМВ през 2006 година например организира дружно с другари първия голям авто събор в с. Калояново - с реклама, спонсори, защита, пожарни, коли за спешна помощ и така нататък Колкото повече социални контакти натрупва обаче, толкоз по-недостатъчни стартират да му се струват неговите занимания. " Отивам един ден в дом за сираци, правя подарък каквото мога, само че на идващия ден те отново имат потребност от помощ. Отивам в планината, разчиствам дерето, само че то отново се замърсява. Всичко това не променяше кой знае какъв брой доста света около мен, на мен не ми стигаше ", споделя Ивайло, който желае да промени мисленето на хората. Как? Като се вгледа в уроците на предишното.
Още от 5-6-и клас е разпален по историята - чете и разучава истории за героични битки и смели бойци. " Ти си плебей, в случай че мисълта ти е робска. И ятаган да тегне над главата ти, в случай че мисълта ти е свободна, и ти си свободен ", счита той. Затова и в мозъка му назрява мисълта да възкреси читалището като средище на свободния дух. " Какво е днешното читалище - статична постройка, без нищо кой знае какво вътре, с хора, които си пазят хляба, и неловко работно време. Днес информацията е на една ръка разстояние и човек няма потребност да ходи до читалището ", разсъждава Ивайло.
История на колела
Той обаче взема решение да го съживи. Читалището става преносимо. Самото то отива при хората - пред мола, пред учебното заведение, на събор, на село... Как? На колела! " Виждах го тоз автобус на 5D. Виждах в мозъка си всичко още преди то да се случи - кои експонати как са подредени, къде какво стои ", споделя Ивайло. През 2015 година за първи път споделя концепцията си, познатите му кимат снизходително. Година по-късно той е съвсем захласнат от нея. Отива в Германия да търси рейс. Хубавите возила там обаче костват скъпо, по тази причина той се връща с празни ръце. Но не и без проект Б. Автобус съумява да купи от ДАП - Перник с помощта и на спестени от майка му пари. Обажда се на най-лудите си другари - Атанас Величков и Станко Вълчанов. " Ти си анормален! ", възкликнали те. Веднага по-късно обаче попитали: " Кога почваме? ". Така стартира приключението " Бащино огнище ", както Шопски назовава своето пътуващо читалище.
В студения февруари на 2016 г. тримата " атакуват " рейса - махат седалките, поставят съоръжения, кабели, лед осветяване, трансформирайки остарелия бус в прелестна изложбена зала. " Анастас създаде рекламния бранд, Станко се зае със светлината. Купихме манекени - единствено те бяха 2-3000 лева ", спомня си Ивайло, който основава сбирката си напълно с персонални средства и помощ от другари. Започва да качва снимки във Facebook, които се виждат. И ето че Ивайло Иванов от съдружие " Единение " му се обажда с думите: " На 3 март си при нас ". Дружината удвоява напъните, работейки почти 24 часа в денонощието последните 3 дни. От София потеглят без стъкла на витрините и ремонтирайки рейса в придвижване. На националния празник Пътуващото читалище " Бащино огнище " прави своя прощъпалник във Видин, минал при нечуван интерес.
Първата галерия е отдадена на българското войнство от Средновековието до Втората международна. В нея мога да се видят феодален войник, бунтовник, въстаник, турски башибозук, опълченец, съветски казак, манекени с женски дрехи от разнообразни етнографски области, пушки, саби, фрагменти от остарели филми, битови предмети, артефакти, остарели документи - все експонати, на които могат да завидят редица дребни градски читалища. Всички те са събирани от Ивайло и приятелите му по най-различни способи, и то цялостен живот. " Имам доста предмети, които съм си купувал от събори. Имам елек, но си споделям: " Айде да взема и една пушка ". После: " Ама ми трябват и цървули, и колан ", " Не може и без шопска носия " и така нататък ", споделя той. Първият човек, който му дава атрибут, е Райчо Гънчев от прабългарска школа за оцеляване " Багатур ". Никола Григоров от " Сите българи дружно " му подарява женска македонска носия. От Ивайло Танчев от националното сдружение " Традиция " пътуващото читалище получава първата си опълченска униформа.
След Видин следват Стара Загора, Широка лъка, Ловеч, Елин Пелин, Копривщица, Силистра и така нататък - на колела, с нощувки в рейса, стоплени с дебелите ямурлуци. Десетки уроци, патриотични беседи, възстановки на борби и въстания, разкази и игри. Една от тях е да вземем за пример играта " Познай моята България ", която Анастас Величков и съмишленици измислят особено за учениците, за да запомнят уроците по история и география по-лесно. Понякога дават предварителни задания на учебните заведения, с цел да се приготвят и да провеждат своите тимове, които да премерят познания. Друг път просто им изнасят увлекателни беседи за страшни борби и юначни герои.
Първата година играта е изцяло безвъзмездна, както и визитите в 64 града, които пътуващото читалище съумява да реализира напълно със лични средства. От 2017 година Ивайло решава да желае минимално финансиране от общините, които го канят, с цел да покрие най-малко разноските за гориво.
От оркестър " Шевица " до тв предаване по " Евроком "
" Колкото повече - толкоз повече. " Ивайло Шопски е от хората, за които важи максимата на Мечо Пух, откакто интензивностите му не могат да се изброят на пръстите на двете му ръце. 90% от текстовете на патриотичните песни, изпети от основания от него оркестър " Шевица ", са негови, измежду които песента за капитан Симо Соколов, Серафимовата ария, Крал Милан, " Илинден-Великден " и т.н.
Оркестър " Шевица " е популяризиран първо в едноименното фолклорното предаване, предавано 2 сезона по Българската свободна телевизия. Миналата година той издава и албум " Ние помним " - с 15 песни за забравени исторически персони, част от които могат да се чуят в YouTube канала " Пътуващо читалище Бащино огнище ". Друго предаване " Фолклорна наздравица ", чиито три издания са предавани по 10 районни малките екрани, е съумяло да събере на една сцена млади гении с утвърдени реализатори - Володя Стоянов, Бинка Добрева, Райко Кирилов и други
В момента Шопски води предаването " Пътуващо читалище " по тв " Евроком ". Всяка събота от 17 ч. той показва обикновени хора, които " огромните малките екрани няма да покажат ". " У нас има толкоз кадърни и грамотни хора, те са навсякъде, само че за незабележими - всички вършат нещо - чистят градинки, засаждат дървета, строят параклис ", споделя той. Родолюбецът е доста удовлетворен и че е съумял една година да излъчва изцяло гратис предаването си по телевизия " Цариброд " и по радио Цариброд в Сърбия.
Във визитката му са още редица филми, да вземем за пример за капитан Симо Соколов, както и за Стоян Мълчaнков - сниман цяла година, в 25 часа изявленията, над 2500 пропътувани километри. И още: три радиопредавания, измежду които всекидневно по радио " Зорана ", " Мисия продуцент ", предавано по " България 24 ", " Разкази за България " по Агро ТВ, " Хубава си, татковино ", поредица от концерти " Патриотичен рецитал " и тъй наречените
Ивайло Шопски е прочут на феновете и от " Фермата " по Би Ти Ви, където трета поредна година разказва на участниците истории за революционери в песни. Също и с акцията " Да върнем ученическите лагери на децата! " и създаването на патриотичния лагер " Бащино огнище " в почивна база " Шумнатица ".
" Надали щях да мога да върша всичко това, ако някой ми плащаше. За идея човек е кадърен да надскочи всевъзможни действителности. Всичко е и благодарение на приятелите, които ми оказват помощ, другояче нямаше да съумея ", споделя Шопски. За самодейностите си той получава номинация Будител на годината 2017.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ